,, На Еньов ден ", денят на лятното слънцестоене Болг – ариите извършвали пречистващи ритуали и събирали билки, защото на този ден звездите слизали на земята, а после посрещали слънцето облечени в чисти и светли дрехи, Така те обожавали Върховната Божествена Личност... Легендата разказва, че на този ден богинята РАДА била възродена за хората, след като я изкъпали с жива вода - вода докосната от нейния любим Бог Хари. Милостива и нежна тя носи надежда и благословия на човечеството което е обхванато от мъртвото дихание на ,, Огнената ламя " - Кали. В самото начало на Кали Юга – епохата в която живеем се е водила най-голямата битка със злото. На прага на това сражение, в което участват и предците на българите, Бог Кришна лично изпява ,, Бхагавад Гита ", за да даде светлина на хората загубили зрението си в мрака на Кали. Победата е за арийците, а Болг – арийте, като техни наследници ще възпяват в своите ,, Коледни песни " векове наред раждането на Млада Бога , който с диханието си сътворява безброй вселени, а с усмивката си дарява истинско блаженство ,, Ананда ". Дори Орфей прекъсва песента си за да чуе творящия звук от флейтата на създателя, който изпълва вселените и разбирайки, че всеки талант се дава и вземе от Върховния, ,, Клет Орфей " му отдава молитва.

Най-щастливите влизат в абсолютната реалност на любовните взаимоотношения с изначалния Бог Пастир – ,, Говинда ". А неговата най-любима е РАДА. Без нейната милост никой не може да се приближи до Бога, а тези които я имат са на ,, На път " към съвършенството. За искрените и решителни души ,, Рада иде " и им помага да изпълнят най-съкровените си желания. А самата Тя няма никакви други желания, освен едно – да достави удоволствие на Кришна. След една дълга и мъчителна раздяла, тя Го вижда отново, но този път като Джаганат – Господарят на света, обкръжен от непобедими войни и хиляди принцеси-съпруги. Със сърце преливащо едновременно от щастие и жалост РАДА изпява ,, Адлибитум ": “Аз отново намерих Господаря на моя живот, за когото горя в огъня на желанията”.